| Евреите по времето на Исус |
|
|
|
МАКАВЕИТЕ
След смъртта на Александър Велики неговите най-влиятелни генерали разделили империята му помежду си. Двама от тези гръцки генерали основали царства, които са важни за еврейската история – Птолемей в Египет и Селевк в Сирия и Месопотамия. Юдея била на границата между царствата на Птолемеите и Селевкидите. От 301 до 200 г. пр. н. е. Юдея била част от египетското царство. През този период еврейското население на Египет се увеличило изключително много. В столицата Александрия имало голям еврейски квартал. Около 200 г. пр. н. е. Селевкидите поели управлението на Юдея, като тяхната власт надминала тази на египтяните. Евреите били приели спокойно Птолемеите като свои управници, а сега безропотно се примирили с властта на Селевкидите. През вековете на персийското, птолемейското и селевкидското владичество еврейското общество било стабилно. Садоковите първосвещеници управлявали Юдея. Затова можем да кажем, че евреите били доволни. Имало известна дестабилизация на традиционната вяра и обществото поради влиянието на гръцката мисъл (вероятно представена в цинизма на библейската книга Еклисиаст, която била създадена в началото на елинистичния период). Общо взето евреите били доволни да живеят по обичайните си закони, основани върху думите на Тора. Тяхното отношение от този период може да се види в апокрифната книга Премъдрост на Исус син Сирахов, наричана още Еклисиастикус. Исус син Сирахов бил ерусалимски свещеник, който живял около 200 г. пр. н. е., приблизително в началото на селевкидското царуване над Юдея. Той написал своята книга като наръчник по мъдрост за своя син. В нея той възхвалява съществуващия обществен ред. Исус син Сирахов говори с гордост и възхищение за Симеон Справедливия, първосвещеникът, който изпълнявал отлично ежедневната си служба. От описанието на Исус син Сирахов за живота в Ерусалим разбираме, че еврейските земеделци редовно носели своите приноси в храма. Те разменяли земеделски стоки за изделията на ерусалимските занаятчии. Хората живеели според законите на Тората, както поучавали свещениците. Нямало огромни богатства, нито голяма бедност и сред евреите преобладавало единството. Родителите ръководели дома си, като възпитавали децата в своите традиции. Бог седял на небесния си престол, като наблюдавал народа на Израел и възнаграждавал праведните с благословения. Евреите били израснали с навика да живеят под властта на велики империи и не забелязваме никакъв копнеж за еврейски суверенитет. В глава 35 Исус син Сирахов възхвалява онзи, който живее праведно и принася жертви в храма. Обърнете внимание, че за Исус син Сирахов няма разлика между "религиозен ритуал" и "морал, любовта към ближния," а едното върви ръка за ръка с другото: Който пази законите, дава достатъчно приноси; който внимава на заповедта, дава принос за мир. Който се отплаща за добро, принася фино брашно; който дава милостиня, жертва хвала. Да се отклоняваш от зло значи да угаждаш на Господа, а да оставяш неправдата, значи да спечелиш милост. Да не се явиш празен (т. е. без да донесеш жертва) пред Господа. Защото всички тези неща трябва да се вършат според заповедта (т. е. на Тората)... Жертвата на праведния е приемлива и паметта му няма да бъде забравена. Отдавай на Господа почитта му с добро око (т. е. бъди щедър в даренията си към храма) и не намалявай първите плодове от ръцете си....Давай на Превъзвишения според както те е обогатил и според както си получил, давай с щедро око. Защото Господ възнаграждава и ще ти въздаде седмократно (Еклисиастикус 35:1-11) В следващия откъс Еклисиастикус възхвалява първосвещеника: Симон първосвещеникът, синът на Ониас... как беше почетен сред народа, когато излезе от светилището. Той беше като зорницата сред облака и като пълнолунието, като слънцето, светещо над Храма на Превъзвишения, като дъгата, която носи светлина в ясните облаци... Когато наметна почетната си дреха и се облече със съвършенството на славата, когато се изкачи на святия олтар, той направи свещените одежди почитаеми. Когато взе дяловете от ръцете на свещениците, сам той застана до сърцето на олтара, заобиколен от братята си, като млад ливански кедър, окръжен от палмови дървета. Такива бяха всичките Ааронови синове (т. е. свещениците) в славата си и Господните приноси в ръцете им пред цялото събрание на Израел (Еклисиастикус 50:1-12). Светът на Исус син Сирахов толкова се различава от еврейския свят на Исус след само два века! Случило се събитие, което извадило евреите от тяхното доволство и сложило начало на епохата на творческа промяна, която достигнала върха си в християнството и равинския юдаизъм. Това събитие било преследването, започнато от цар Антиох ІV и последвалото въстание на Макавеите. Гоненията на Антиох ІV По неизвестни за нас причини селевкидския цар Антиох ІV започнал да се намесва във вътрешните работи на евреите. През 175 г. пр. н. е. Антиох свалил първосвещеника Ониас. Ониас избягал в Египет под закрилата на Птолемеите. Той се оказал последният от Садоковите първосвещеници. Антиох назначил някой си Язон като първосвещеник, след това някой си Менелай. Междувременно Антиох извършил елинистична реформа в Ерусалим. Той дал на града статута на полис. Ерусалим се сдобил с гръцко училище за образоване на младите аристократи по гръцката учебна програма, както и с други гръцки културни иституции. За защитата на града бил построен акрополис в гръцки стил. (Този акрополис до ден-днешен е мястото на ерусалимската цитадела и сега е музей за историята на града.) Елинизирането на Ерусалим създало остър социален конфликт сред евреите. Висшите класи приветствали новия си статут. Свещениците от най-аристократичните семейства изпращали децата си да придобиват гръцко образование вместо на обучение по Тора. Обикновените хора, особено набожните земеделци в юдейските села, били скандализирани и възмутени от елинистичните реформи. Несъгласието преминали в открит бунт. През 169 г. пр. н. е. Антиох премахнал първосвещеничеството, препосветил ерусалимския храм на един гръцки бог и обявил Тората извън закона. Гърците накарали евреите да се покланят на гръцкия идол и да ядат свинско, жертвано в негова чест. Всеки, който отказвал, бивал екзекутиран. Гърците убивали всеки, който обрязвал новородено момче, а също и детето. Да се покоряваш на закона на Тората вече означавало да не се покоряваш на царския указ. Никой не знае защо Антиох се опитал да елинизира евреите. Това било в противовес на гръцката политика да оставят местните народи на собствените им закони и обичаи. Еврейското предание разказва, че Антиох бил луд. Това не е вярно, но предава една стара шега. Антиох взел епонима Епифан – което означава "божествен." В древността владетелите често се мислели за въплътени богове. Враговете на Антиох му се присмивали, наричайки го Епиман – "лудият." Според друга теория Антиох елинизирал поданиците си поради страх от Рим. Римската империя се разраствала и нахлувала към западните граници на Антиох. Може би той е искал да обедини своята империя под знамето на гръцката култура. Това обяснение изглежда малко вероятно, тъй като елинизацията била ограничена в пределите на Юдея. Тя не е била налагана върху евреите никъде другаде в областта. Възможно е Антиох да е започнал своята програма по елинизацията като услуга към евреите. Един полис имал много социални и икономически предимства, от които не се ползвали местните градове. Полисът плащал по-малко данъци и имал разрешение да се включва в международната търговия. Гражданите му споделяли идентичността на управниците – те били гърци. Може би Антиох е поставил Тората извън закона, защото е бил възмутен, че еврейските му поданици се бунтували срещу нещо, което той считал за изключителна придобивка – правото да бъдеш грък и столицата ти да има статута на полис. Развой на еврейския бунт през 168-65 г. пр. н. е. Когато Антиох обявил Тората извън закона, разделителната линия между верните на юдаизма и елинизаторите се изострила. Между тях започнала война, като гръцкият гарнизон в Юдея подкрепял и защитавал елинизаторите. Хасидеите5 "верните”, побегнали в хълмистата вътрешност на страната и се криели от гърците. Гръцките войници останали на безопасно място в Ерусалим до деня на съботата, Шабат. Тогава те излезли и започнали да преследват хасидеите, които поради религиозните си убеждения не биха се съпротивлявали в събота. При един ужасен инцидент гърците намерили неколкостотин хасидеи да се крият в една пещера. Те запалили на входа огън и задушили евреите вътре. Тези, които се опитали да избягат, били избити с меч. Междувременно гърците ходели от село на село, насилвайки евреите да показват своята преданост, като се покланят на някой идол или ядат жертвено свинско. Набожните евреи ставали доброволни мъченици, вместо да отстъпят пред техните искания. Гърците стигнали в град Модин в западната предпланина на Юдея. Там главният евреин бил един свещеник на име Мататий (Матей) от хасмонейското семейство. Мататий имал петима синове, които се казвали Йоханан, Елеазер, Юда, Йонатан и Симон. Пълководецът на гръцкия гарнизон предложил на Мататий подкуп и благородническа титла, ако даде пример, като се поклони на идол. Вместо това Мататий извадил меча си, убил гърка и извикал: "Всички, които са верни на пътищата на нашите деди, нека ме последват." Той завел синовете и последователите си в пустинята и застанал начело на въстанието. На следващата зима, тъй като умирал от старост, Мататий назначил средния си син Юда за следващия водач на въстанието. Юда бил избран пред братятата си заради военното си превъзходство. Той бил наречен с прякора Макавей "чук", а неговите последователи помним като "Макавеите". Макавеите пожънали успех там, където хасидеите се провалили. Това отчасти се дължало на блестящото ръководене на партизанската война от страна на Юда. Той разбивал гръцките армии една след друга, причинявайки на Антиох загуби, които той не можел да си позволи, тъй като същевременно защитавал границите си срещу римските и персийските нашествия. Освен това Юда се съюзил със Спарта и Рим. Римляните, които си търсели претекст, заплашили Антиох с война, ако нападне съюзника им Юда Макавей. Друга причина за успеха на Макавеите било новото тълкувание на Тората – че тя дава позволение за участие в битка в събота, ако битката е отбранителна. Тората изрично забранява "работата" в събота, но тя не дава определение за работа. Точната дефиниция на забранената в събота работа непрекъснато търпяла развитие през целия период на Втория храм. Например книжникът Ездра въвел в Ерусалим забраната да се пазарува в събота. Това било нова заповед за изненаданите юдейски земеделци и магазинери, но вероятно е била стандартна практика сред евреите във Вавилон. Макавеите дали ново тълкувание на закона за съботата. Те не нападали в събота, но се биели, за да защитят живота си (1 Мак. 2:40-41). Това постановление позволявало да се наруши ритуалния съботен закон, за да се спаси живот. В крайна сметка то било формулирано чрез принципи като: "Съботата е създадена за хората, а не хората за съботата" и поговорката: "Нека осквернят една събота, за да могат да осветят много съботи." (Виж Талмуд Йома 85а-б, Синедрион 74а, Танхума Бубер Маса'ей 81а, НЗ Марко 2:27.) Това постановление на Макавеите е важно за нашето разбиране на юдаизма по времето на Исус, защото то може да е първият ни поглед към "законовите традиции на фарисеите". Това станало "устната Тора" на равинския юдаизъм – начин на живот чрез Тората, който бил по-гъвкав и либерален от старите свещенически традиции. Мирът През 165 г. пр. н. е. цар Антиох помолил за мир. Той дал на евреите правото да живеят по обичаите на предците си. Евреите на свой ред се заклели във вярност на царя. Юда и последователите му получили власт над храма, но елинизаторите запазили цитаделата за своя защита. Макавеите отишли в храма, който намерили изоставен и в безпорядък. Те премахнали идола, олтара и всичко, което било осквернено с езически жертвоприношения. Оставили камъните от олтара в изолирано място, "докато се надигне истински пророк," за да им каже как е редно да се справят с осквернените камъни. След очистването на храма те спазили осемдневен празник на посвещение, който нарекли Ханука, еврейското название за церемония на посвещаване. Осемте дни били закъсняло спазване на есенния празник Сукот, който бил традиционното тържество за посвещаването на храма. Първият ден от празника бил денят, три години след (според гръцкия календар вероятно) деня на оскверняването на храма – 25-ия ден от първия зимен месец (25 декември според Грегорианския календар, 25 кислев според еврейския календар). Чрез указа на Юда Макавей Ханука станал празник за всички евреи. Първоначално честван с големи огньове на открито, по времето на Исус евреите отбелязвали Ханука със запалването на газени лампи на прозорците на своите домове. Една по-късна легенда дава основание за осемте дни и осемте светилника на Ханука. Според нея Макавеите намерили в храма шишенце с масло с печата на стария първосвещеник Ониас и затова знаели, че не е осквернено. Те използвали това масло, за да запалят отново менората, свещения светилник в храма. Маслото стигало само за един ден. По божествено чудо то горяло през всичките осем дни на празника. Чудото показало Божията радост от наново препосветения храм и саможертвата на Макавеите. Важни резултати от макавейския конфликт Въстанието на Макавеите поставило началото на онази епоха на юдаизма, в която се родил Исус – епоха на сблъсък и изобретателност. По-долу са изброени седем резултата от макавейския конфликт, които са изключително важни за нашето разбиране на юдаизма от времето на Исус. Празникът Ханука Евреите чествали хасмонейската победа всяка година на Ханука, който станал важен еврейски празник. Посланието на Ханука е, според казаното в еврейската литургия, "победата на слабия над силния, на малцината над мнозината, на праведния над арогантния" (Ежедневна молитвена книга, допълнение към молитвата "Модим" в Тефила). Това честване насърчавало евреите да устояват смело в съпротивата срещу по-късните потисници. Резултатът от тази еврейска самоувереност бил смесица от триумф и гибел. Юдаизмът оцелял, но победата на Юда Макавей твърде често вдъхновявала евреите за отчаяни безнадеждни бунтове срещу властта на Рим. Вероятно заради политическите последствия от историята на Ханука по-късно равините загърбвали спомена за Юдовата победа. Те наблягали на "чудото с маслото" – едно по-духовно и не толкова политическо послание. Краят на Садоковото родословие Изгубили царската династия на цар Давид няколко века по-рано, евреите вече изгубили и първосвещеническата династия на Садок. Следващите първосвещеници никога повече не придобили пълна легитимност в очите на еврейския народ. Това довело до период на разединение и постоянен конфликт между евреите, като всяка от фракциите издигала свои предпочитани водачи. По-късно първосвещениците като Кайафа (първосвещеникът, който осъдил Исус), били считани от мнозина евреи едва ли не за узурпатори. Евреите продължавали да почитат длъжността на първосвещеника, но не непременно и хората, която я заемали. Хасмонеите запазили служението на първосвещеника в продължение на осем години до римското превземане на Юдея. Римляните продавали на търг първосвещеничеството на онзи, който предлагал най-висока цена измежду аристократичните свещенически семейства, като го давали за срок от две години. Ирод, а след него и римляните, държали първосвещеническите одежди в царския дворец. Първосвещеникът трябвало да идва всяка сутрин, за да си ги получи от владетеля като символ на подчинение пред по-висша власт. Краят на библейското писане По неизвестни за нас причини след победата на Макавеите евреите добили самосъзнанието, че вече живеят в различни времена. Те вярвали, че епохата на святото вдъхновение за писане на свещени книги си била отишла от света. Равините, които завършили библейския канон, считали всяка написана след въстанието на Макавеите книга за твърде закъсняла, за да бъде включена в Библията. Книгата на Даниил била точно на границата. Тази книга била съставена след като Антиох обявил юдаизма извън закона, но преди Макавеите да застанат начело на еврейското въстание. Тя представя отчаянието на гонените евреи, преди да е имало и най-малкия намек за вероятна военна победа. Вавилонските и персийските царе, споменати в книгата на Даниил, в действителност са кодирани имена за Антиох ІV. "Мерзостта, която докарва запустение", на която вавилонският цар заповядал на евреите да се покланят според книгата на Даниил, била всъщност идолът, който Антиох ІV поставил в ерусалимския храм. Тази книга ни показва посветеността на евреите към молитвата, спазването на кашер и монотеистичното поклонение, както и надеждата им, че Бог ще се намеси, за да защити евреите, които останали верни на Тората. Даниил е една наистина апокалиптична книга в Библията. Чрез тайнствени образи тя загатва за бъдеща трансформация, планирана от Бога. В очакваното бъдеще време злите ще бъдат наказани, праведните ще тържествуват, целият свят ще признае Божия суверенитет, а жертвите от гонението на Антиох ще бъдат възкресени за славен живот. Книгата на Даниил винаги е имал особено значение за християните, които тълкуват множество пасажи от нея в подкрепа на различни християнски доктрини. Надигането на сектите С премахването на Садоковото първосвещеничество се появили различни групи от водачи. Всяка претендирала, че има истинското тълкувание на Тората и вярното разбиране за свещеническата служба. Най-известните за нас секти от древните писания, включително и от Новия завет, са фарисеите, садукеите, есеите и зилотите. Възможно е да е имало и други. Епохата на сектите започва с въстанието на Макавеите и приключва с разрушаването на храма от римляните през 70 г. сл. н. е. Най-върховата точка на сектите е някъде по времето на Исус. Най-ранните християни са били секта вътре в юдаизма и може да са имали много общо с другите еврейски секти. Сектите възникнали отчасти поради липсата на легитимно водачество. Те започнали да отмират, когато равините получили централната власт над еврейските дела след римското разрушение. Друга причина за западането на сектите след 70-та година била, че с унищожаването на храма спорът за правилното му управление и ръководство станал академичен. Християните и равинските евреи преживели разрушението отчасти защото за разлика от другите секти имали система от символи, която не зависела от истинското изпълняване на животински жертвоприношения. Синтез на елинизма и юдаизма Въстанието на Макавеите било гражданска война между онези евреи, които искали да приемат гръцките пътища, и евреите, които искали да останат верни на пътищата на своите предци. В крайна сметка нито една от страните не победила. Юдаизмът се развил като синтез на юдаизъм и елинизъм. Преди въстанието на Макавеите човек трябвало да бъде благочестив евреин или елинист. След това въстание човек можел да бъде и двете. Хасмонейските царе възприели много от атрибутите на гръцките монарси, но все пак останали верни на юдаизма и служели и като първосвещеници в храма. Различните секти на юдаизма в следмакавейската епоха представят различните начини на адаптиране на юдаизма към елинизма. Оцеляването на юдаизма в крайна сметка било осигурено не от краткотрайните военни победи на Юда Макавей, а от творческото приспособяване от страна на евреите на техните традиции към по-широката култура на елинизма.
16.03.2007 Показвания: 1737 | Е-мейл
Напиши коментар
|
||||||||||||||||||||||||||||||
| < Предишна | Следваща > |
|---|
