Препоръчай на приятел | Кой разпъна Христос? |
|
|
|
Най-скандалния съдебен процес в историята на човечеството По времето на управлението на Тиберий, вторият римски император, се появява велик Учител от юдейското племе. На 10 ден от месец Нисан, отговарящ на неделя, 2 април в 30 година от нашата ера, или 783 от римското летоброене, този странен поклонник, учител и пророк влиза през портите на Ерусалим. Той е опасан с кожен пояс около слабините и е съпроводен от радостните викове на населението, което го поздравява като Цар и Месия. Това е Исус от Назарет, провъзгласяващ всеобщото братство на хората и идването на Небесното царство. Приветстван като цар и Месия, няколко дни по-късно е арестуван, съден и признат за виновен от великия Синедрион по обвинение в богохулство. Исус е обвинен пред Ирод, осъден от Пилат и на 15-тия ден от месеца Нисан е умъртвен на хълма Голгота като виновен в подмолна дейност и измяна. По време на тези разисквания, двете най-могъщи правни системи в света, с най-точните системи от закони и процедури, приемат, че е в границите на компетентността им да обвинят мъжа от Галилея, централна фигура в историята на човечеството. Основната идея, която преобладава в християнския свят е, че Исус не е изправен и осъден в съдебен процес. Всеобщото разбиране за това велико събитие изглежда не включва каквато и да е съдебна заповед. Хората разглеждат идеята, че Исус е жертва на настроението на тълпата и екзекуцията му е равносилна на линч. Въпреки това, може да се приеме за доказан факта, че Исус е законно съден и че смъртното му наказание е произнесено според действието на една точна и прецизна правителствена, законова и правна процедура. Може аргументирано да се твърди също така, че тези процеси са провеждани пред еврейския и римския трибунал, според блестящите правни системи, които и днес служат за пример на всички цивилизовани нации. Исус е обвинен в един ден, един град, пред независимия съд на човечеството; пред Синедриона, върховният трибунал на упълномощената от Бога раса и пред съдилището на Римската империя, което определя правните и политическите права на хората по света по това време. Назаретянинът е обвинен в богохулство и измяна против ръкоположените монарси, представлявани от тези съдилища; богохулство против Йехова, предателство против римския император. Историята не представя друг пример за процес, воден пред Божия и човешкия съд, според законите на Израил и на Рим, пред Кайафа и Пилат, като представители на тези сили и администратори на тези закони. Въпросът включва две отделни точки на разследване: първата, дали Исус е виновен за богохулство, а втората, дали обвинението и процесът са проведени по начин и форма, отговарящи на закона. Съществува и трета точка: ако приемем, че като обикновен човек Исус е нарушил закона относно богохулството, той би могъл да бъде осъден на смърт за това. Ако не може, дали тогава той е законно осъден за новото и допълнително обвинение за измяна и антидържавна дейност, което е повдигнато при втория процес пред римския трибунал? Първият въпрос, който естествено изниква в един търсещ ум при изследването на тази тема е следният: на какви факти се базира оплакването против Исус? Следва втори логически въпрос: какви са нормите и правилата на еврейския и римския закон, директно свързани с тези факти в процеса срещу Исус пред Синедриона и пред Пилат? Законното основание на Синедриона в процеса срещу Исус е закона на Мойсей. Но към еврейския закон се добавя и римската компетентност, а резултатът е юридическо решение, което е уникално и грандиозно. Римската правна система не може да бъде сравнена с никоя друга в историята на юриспруденцията. Юдея е дала религията, Гърция е дала писмеността, а Рим – законите на човечеството. Corpus Juris Civilis (Граждански правен кодекс) все още се използва като учебник по право в университетите по света, а римският закон и днес дава основа на юриспруденцията на почти всяка държава в континентална Европа. При първия трибунал, когато Исус е обвинен, изслушването е във всеки един смисъл духовно. Членовете на Синедриона, седемдесет и един на брой, включващи главни свещеници, старейшини и книжници, трябва да се произнесат дали човекът, изправен пред тях е виновен или невинен. Това е еврейският процес. Днес можем да видим много неща, които могат да се нарекат абсурдни в това изслушване. Разгорещените умове на масите, гневът на обвинителите му вероятно оказват влияние върху начина на мислене на онези, които трябва да произнесат присъдата срещу затворника. Не трябва да забравяме, че докато съдебното решение на членовете на Синедриона е враждебно по отношение на обвинения, присъдата е отхвърлена с думите: “Не намирам вина в Този Човек.” Това са думи, които съвсем правилно се отнасят до съдебното решение от процеса на еврейския съд. Случаят не е отхвърлен поради неправилно водене на процеса; никъде не се твърди, че съществуват незаконни действия, свързани с изслушването или касаещи юрисдикцията на съда. Но случаят е напълно отхвърлен, защото присъдата не е в съответствие с фактите, представени в подкрепа на обвинението. Народът на Израил се отнася към Исус по подобен начин, както ние правим това днес към човек, който проповядва и насърчава непознати и неизпитани норми. Накратко, много евреи са водени от вярата си, че Исус е размирник, човек, който поражда разногласие и създава липса на вяра в съществуващите условия и закони. Без съмнение, евреите са водени в действията си от човешката природа. Не много векове назад, в страни с претенции за просветеност и култура, мъже и жени са изгаряни на клади, бесени, измъчвани и екзекутирани, само защото разпространяват непознати и непопулярни учения. Най-общият ред на събитията, довел до и включващ двата процеса срещу Исус може да бъде описан така: В около единадесет часа през нощта на 6 април 30 г. сл. Хр., Исус и единадесет от апостолите напускат мястото на пасхалната вечеря, която вероятно се е състояла в дома на Марко в покрайнините на Ерусалим и се отправят към Гетсиманската градина. Около полунощ Исус е арестуван от храмови офицери и римски войници, водени от Юда. Той е отведен първо при Анна и след кратък предварителен разпит е изпратен при Кайафа. След този предварителен разпит, който продължава малко повече от час според изчисленото време, Анна, който решава, че той вероятно е виновен, веднага представя Исус пред Синедриона и той е официално обвинен и призован на съд за богохулство. Според еврейския закон това е простъпка, наказвана със смърт. Започват изслушванията, които приключват бързо с присъда за вина, обявена от необходимия брой членове на Синедриона. В съгласие с изискванията на еврейския закон е направено прекъсване и рано сутринта на 7 април, Синедрионът се събира отново, за да прегледа процедурите от предишния ден и да подготви присъдата или решението, което заедно с Исус е представено пред Пилат. Налице са два процеса - първият процес е пред Синедриона. Решението му по-късно е прегледано от Пилат, който сваля обвиненията от Исус. Вторият процес е изцяло според римския закон. С какви аргументи е разпънат Исус от Назарет? Как юдейския религиозен елит надхитря праволинейния римски прокуратор? Как Мойсеевият закон успява да победи римската юриспруденция? Какви са политическите мотиви на юдеите, които надделяват над юридическите норми на Римската империя?
Показвания: 3802 | Е-мейл
Напиши коментар
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| < Предишна | Следваща > |
|---|
