|
Маргарет Тачър
Сп. Religion&liberty, юли-август 1992 г.
- Вие имахте роля на международната политическа сцена в може би най-критичния миг в историята. Съзнавахте ли духовните измерения на това, което ставаше на сцената.
- Да, до голяма степен. Свободата е морална категория. Тя води началото си от Стария и Новия завет. Тя определено е част от юдаизма и християнството. Дарбите, които имаме са от Бога и затова имаме правото да ги използваме. Но, разбира се, това право може да се осъществява единствено в рамките на закона и държавата. В крайна сметка, всеки от нас е отговорен за начина, по който е преживял живота си.
- Но именно от религиозните среди идваха доста силни критики срещу Вашата политика, например от Англиканската църква. Как тълкувате взаимоотношенията между християнство и лична свобода в икономиката?
- Не виждам никакви противоречия. Най-великото събитие в историята е, когато пуританите прекосяват океана и стигат Англия до Америка. Те носят със себе си основните религиозни вярвания – почитат Бог, Великия създател, вярват, че човешкия живот е нещо свещено, вярват, че всеки човешки индивид има значение. Те търсят живот с труд и нови възможности. Емигрират с вярата си от Стария и Новия завет, че трябва да обичаш ближния, както обичаш себе си. Когато ти благоденстваш, помагаш и на другите да постигнат благоденствие – не можеш да приемеш свободата без нейните отговорности. Поради това се грижиш за семейството си и ставаш активен член на своята общност. Лично аз нямам никакви затруднения да съчетая Стария и Новия завет с политическите си възгледи. Смятам, че хората, които очакват някакви изгоди от тази вяра, без самите те да вярват, в крайна сметка ще бъдат разочаровани. Можете да откъснете едно наистина прекрасно цвете и да очаквате, че то ще продължи да цъфти. Но то ще умре. Не познавам нито едно общество, което да е успяло да запази свободата и справедливостта, без да съзнава и обновява моралните си корени.
- Как приемате съпротивата в религиозните кръгове срещу политика като вашата и на президента Рейгън?
- Всички се сблъскваме с положения и обстоятелства , които силно ни разстройват. Срещаме се с нищета, виждаме лошо отношение към децата, замърсяването на околната среда и лошите условия на живот в големите градове. Но се различаваме по това какъв изход виждаме от това положение. Социалистите казват, че изходът е в намесата на държавата. Ние казваме, че властта на правителството е ограничена и много нужди могат да бъдат задоволени до голяма степен по частен път, с поемане на лична отговорност. Ние знаем, че когато държавата прави всичко за нас, тя може да го прави само отнемайки ви всичко. Работата на държавата е да създава закони и норми, които ще поощряват хората сами да се грижат за себе си. Признаваме , че държавата има известна роля, но тази роля не бива непрекъснато да нараства. Работата на държавната власт е да поддържа финансовия баланс, да осигурява отбраната на страната, да увеличава възможностите за предприемачите, да осигурява прилагането на закона, да осигурява възможности за образование независимо от личните материални възможности и да осигурява помощ на тези, които не могат сами да си помогнат и няма към кого да се обърнат.
- Част от християнската вяра, както вече посочихте, е личната отговорност, особено към семейството. С какво смятате, че намесата на държавата подкопава личната отговорност, и какво ви накара да работите така упорито за премахване на част от социалните помощи във Великобритания? - В едно развито общество е далеч по-трудно да се грижите за нещастен ближен, отколкото в една селска общност. Поради това ние имаме основни стандарти за социални грижи. Уинстън Чърчил беше прав, когато казваше: „Държавната власт трябва да осигурява както стълба, така и мрежа за обезопасяване припадане.” Така че винаги трябва да съществува стълбата на възможностите и обезопасяващата мрежа на социалните грижи. Например ние имаме взаимоспомоготелна застрахователна система, която осигурява базова държавна пенсия и хората тръгват оттам нагоре. Щом осигуровката от държавата покрива само абсолютния минимум, продължава да съществува и стимулът да се направи нещо повече. Целта на държавата не е да замени родителите, а да им даде възможност да изпълнят отговорностите си по най-добрия възможен начин. Поради това има данъчни облекчения за покупка на дом и данъчни удръжки за пенсии.
- Мислители като Хайек, Мизес и други обаче биха казали, че съществува тенденцията държавата да си присвоява, а не да развива частната благотворителност.
- Да, за съжаление такава тенденция съществува. Тя се проявява в предизборни периоди. Хората казват: „Това и това не е добро, държавата трябва да помогне да се оправи.” Така се създава впечатлението, че държавата има свои собствени ресурси, освен тези, които получава чрез данъчно облагане. Когато предизборните кампании се превръщат в публични търгове на обещания за сметка на парите на хората, демокрацията умира. Мисля, че повечето хора разбират това. Сравнете двата вида общество – едното, което поощрява индивидуалните усилия, жизненосттта, предприемчивостта и чувството за дълг, и другото, което казва: „Ние зависим за всичко от държавата.” Бързо ще видите, че духът на предприемчивост и дълг замира и изчезва. Това разбира се е фундаментална грешка. Аз вярвам, както и Ейбрахам Линкълн, че не е възможно да изградиш характер и инициативност, като правиш за човека онова, което той сам може и трябва да направи със себе си.
- Как бихте коментирали изкушението да се отъждествява добродетелта с колективизма?
- Свободата е иднивидуално и морално качество. Тя не може да съществува в абстрактен вид, а само в една цивилизована държава, където има върховенство на правото. Иначе силните биха подтискали слабите. Колективния закон гарантира действителността на индивидуалната свобода. Спомням си цитат от Джорд Бърнард Шоу: „Свободата предполага отговоност, затова хората се страхуват от нея.” Твърде много хора се опитват да прехвърлят личната си отговорност на държавата. Много по-лесно е да се манифестира с лозунги, искащи правителството да направи нещо, за да отстрани някоя неправда, отколкото сам да направиш нещо. Това обаче не изгражда нито характер, нито независимост.
Най-големият колективист е, разбира се, комунистическата държава. Тя разви най-тоталнат атирания, която светът е виждал някога. Тя притежава всички жестоки и лоши черти, присъщи на другите тирании, със своята тайна полиция, липса на възможност за правна защита и липса на опозиция. Отгоре на всичко тя конфискува цялата частна собственост и онте работата на всички, като по този начин те станаха изцяло зависими от държавата. Опастността се крие в това, че колкото повече разчитате на държавата, толкова повече потискате чувствот за свобода и отговорност на индивида и толкова по-трудно е те да се възстановяват след премахването на комунистическата система.
- Това беше и основната идея на лорд Актън, нали? Да се разграничи властта от владичеството.
- Да. „Всяка власт корумпира, а абсолютната сласт корумпира абсолютно”, казваше той. Не мислете обаче, че държавата не притежава власт – напротив. Има неща, които само държавата може да направи, например да поддържа стойността на националната валута. Тя трябва да бъде предпазлива във финансите, да има силна отбрана, да осигурява възможности за хората, независимо от произхода им. Трябва да има образователна система и достъп до книги и знания, като разходите се покриват от данъкоплатеца, така че едно дете, в каквото и семейство да се е родило, да има шанс в живота и да се обогати духовно.
- Чели ли сте папската енциклика Centesimus Annus?
- Да, чела съм я.
- Какви мисли събужда тя у вас?
- Много се радвам, че папа Йоан Павел ІІ по своему е одобрил капитализма и печалбата, и по този начин е обяснил моралната основа на предприемчивостта. Разбира се, той подчертава, както и аз по моя скромен начин, че трябва да има справедливо върховенство на правото и че са необходими грижи за тези за тези, които на могат да се оправят сами.
- Бихте ли споделили нещо за собствената си вяра?
- Нека да кажа така: има много, много хора, които вярват в по-добро общество, които вярват в по-добър начин на живот и които вярват в чувството на лоялнаст към страната, семейството, фирмата. Мисля, че една от разликите между тази вяра и нашите възгледи е, че ние вярваме в личната си отговорност за дарбите и способностите, които притежаваме, и за начина, по който постъпваме. Другите общества имат различни видове етика, но те не винаги имат това чувство за лична отговорност, вдъхновено от Десетте Божи заповеди от Стария Завет, така и от двете заповеди от Новия Завет.
Превод Милена Милева
11.05.2007
Показвания: 3279 | Е-мейл
|
Препоръчай на приятел 
