Трите чудотворните икони на Света Богородица ще останат в храма "Св. Александър Невски" до 14.00 часа в петък, той като хиляди хора искат да ги видят и да им се поклонят, съобщиха от Светия синод на Българската православна църква. До тогава църквата ще работи денонощно. Хората ще бъдат пропускани през главния вход на “Св. Александър Невски”. Специални ограждения маркират своеобразна “пътека за сигурност”, която води до трите светини. Вътрешността на храма е свободна за достъп на всички желаещи да го посетят. Те могат да влязат от северния вход, но за да се поклонят пред иконите, трябва да се наредят на опашката пред главния вход на храма.

Втора поредна нощ хиляди хора продължиха да чакат пред църквата, за да видят иконите. Поне 4 часа са нужни на чакащите, за да успеят да се поклонят пред Богородица. На половин час в храма влизат по около петдесет души. Препоръчително е хората да взимат със себе си вода и чадъри, тъй като опашката от чакащи е огромна.

Иконите пристигнаха в София на 12 май за молебена, отслужен от Негово Светейшество патриарх Максим за спасяването на медиците в Либия. От Троянския манастир пристигна чудодейната икона "Пресветая Богородица Троеручица", от Рилската Света обител - най-малко познатата Богородица - "Осеновица", а третата икона на Божията майка пристигна от Бачковския манастир.

 

 

Когато става въпрос за вяра, аргументите на разума не могат да послужат за анализ. Разумът изследва нещата, които обикновено се случват. Разумът си служи с емпирични аргументи. Той няма отношение към изключенията – има болни хора с доказана диагноза, за които лекарите нямат обяснение как са оздравели от смъртоносна болест. Има хора, преодолели травми и здравословни проблеми, за които разумът няма обяснение. Затова разумът предпочита да отрича изключенията. Или да ги използва като потвърждения на основните правила. Разумът може също така да обожествява – звучи неразумно, разбира се, но се случва. Според автора на „Човекът-амфибия”, „Ариел” и още много чудесни научно-фантастични четива Александър Белявски, „човек или отрича, или обожествява това, което не разбира”. И двете са еднакво лесни. И двете са липса на обяснение. Обожествяването понякога е отрицание на обекта на обожествяване – защото отрича истинската му същност. Впрочем, случаят с т.нар. чудотворни икони е такъв. Отрицанието пък понякога е най-сигурният път към обожествяване – както се случва с Исус Христос. Представяте ли си какво щеше да стане с него, ако не беше разпънат на кръста и ако евреите, в голямата си част, не бяха го отрекли като Месия? Пореден законоучител в безкрайната редица от харизматични равини в хилядолетната история на юдаизма. Един от многото. Анонимен проповедник. Господин Никой от юдейската древност. Ако го нямаше кръста. Ако го нямаше възкресението. Ако го нямаше отрицанието. Всичко това обаче сработва, ако наистина си Бог. Иначе няма възкресение. Само ако си Бог, можеш да минеш през ужаса на кръстната смърт и през мрака на наказанието за греха в Едем.

Това е смисълът на Библията. Това е дразнещата мнозина съвременници етична основа на съществуването ни. Достатъчно категорична и достатъчно висока бариера – „Не пожелавай…” и „Обичай враговете си”. И след 2000 години ще е достатъчно висока и все така категорична…

Мислите, че не е по темата с иконите? Напротив. Точно по темата е. Какво общо имат изложените в назоваващ се християнски храм – нека ги наречем произведения на изкуството – с Христос от кръста? Какво значи хората да се покланят „пред” иконите? Не е ли истина, че те покланят „на” иконите? Не е ли истина, че очакват от иконите изцеление, опрощение, здраве, богатство, успокоение? Именно от иконите, а не от Върховния авторитет, наричан Бог? Не е ли истина, че вярата на тези хора не произтича от слово, а произтича от образи? Не е ли истина, че християнската вяра е вяра на Словото и вяра, идваща от Словото? Не е ли истина, че поклонението пред образи е идолопоклонство и институционално, публично отричане на Божията заповед „Не си прави кумир, или изображение...не им се покланяй...”?!

Това е същината на проблема. Премахването на идолите от Мойсей и приемането на плочите на завета е победа на словото над образите. Победа на грамотността над чародейството. Победа на етичните принципи над култа към Фараона. Победа на човеколюбието над робството.

Да, тази победа не идва лесно – стотици и хиляди години се върви към нея, но днес тя е факт.

Ако не броим пустините на Мавритания и други изостанали общества, робството отдавна е отречено.
Ако не броим някои страни от Средна Азия, Индия и някои други, хората отдавна не се покланят пред образи. Или идоли, ако се придържаме към библейския език.
Ако не броим някои православни страни, сред които България, хората отдавна не се покланят пред икони. Или идоли, ако се придържаме към библейския език.

Дългата опашка пред храм-паметника „Св. Александър Невски” навява жал. Човешка жал към угнетените хора, търсещи надежда. Искрена жал и за българите, живеещи с такава традиционна религия като православието. Всичките заслуги на тази религия са в миналото. Днес тя и православната църква са длъжници на обществото.
Заради липсващата социална функция, заради духовния вакуум и идолопоклонството, идващо не въпреки тях, а именно от тях.

Заради това, че България е сред първите места по аборти на брой население в Европа, че все по-ниска е възрастовата граница на сексуално експлоатираните...

Чакай малко, биха възразили някои. Иконите просто помагат на хората във вярата им, те не се покланят на тях. А пък парите, които оставят пред тях, са всъщност дарение за храма, а не жертва на идолите.

Чудесно би било, ако е така. Но никак не е чудесно, защото не е така.

 

Т.нар. чудотворни икони ни връщат в духовния Египет – Египет на магьосниците, врачките и чародейците – зад телевизионните върколаци, наричащи себе си магове също има икони. Злото не се страхува от иконите. Злото се страхува от активното добротворство. Поклонението пред иконите е експлоатация на характерната българска склонност към мистичност и пасивност – да се поклоним на иконите и ще се оправим. Да се поклоним и да гласуваме за царя и той ще ни оправи. Да се примъкнем в Европа и Европейския съюз ще ни оправи.

Нищо такова не се е случвало и няма да се случи. Няма надежда извън нас.

Няма чудотворни икони. Има чудотворна вяра.  

Ако не сте съгласни, не се ядосвайте. Изход има.

Трите чудотворните икони на Света Богородица ще останат в храма "Св. Александър Невски" до 14.00 часа в петък, той като хиляди хора искат да ги видят и да им се поклонят, съобщиха от Светия синод на Българската православна църква. До тогава църквата ще работи денонощно. Хората ще бъдат пропускани през главния вход на “Св. Александър Невски”. Специални ограждения маркират своеобразна “пътека за сигурност”, която води до трите светини. Вътрешността на храма е свободна за достъп на всички желаещи да го посетят. Те могат да влязат от северния вход, но за да се поклонят пред иконите, трябва да се наредят на опашката пред главния вход на храма.

	1. 16-05-2007 00:51
	Деца за цял живот С увлечение разказваме на децата за Дядо Мраз, Снежанка и Джуджетата. По Коледа и Нова година се стараем да вдъхнем у децата (си) ВЯРА във ВЪЛШЕБСТВОТО на загадъчния добродушен снежен Дядо и в неговата безпогрешна СПРАВЕДЛИВОСТ да раздава всекиму заслужен и нужен подарък. Оправдавайки се с децата, ние отрупваме разказите си за този "дядо" с всевъзможни чудатости, които са всъщност НАШИТЕ лични мечти за наистина нещо вълшебно, което да разведри сърцата и душите ни. Макар и веднъж в годината. Защото най-доброто, което можем да постигнем в живота си, това е да си останем ДЕЦА. Вярващи в чудеса. И във вълшебната пръчица на нашето въображение. И в чудотворството на икони. Които, за разлика от Дядо Мраз, могат да бъдат с нас по всяко време на годината. Останалото е ПРОСТАШКО ГАНЮВСКО рушителство на светлия образ на нашето детство. Което Бог ни е ДАРИЛ да изживяваме докато сме на този свят. Чрез деца, внуци, правнуци. Guest

Дете

	2. 16-05-2007 00:51
	Деца за цял живот С увлечение разказваме на децата за Дядо Мраз, Снежанка и Джуджетата. По Коледа и Нова година се стараем да вдъхнем у децата (си) ВЯРА във ВЪЛШЕБСТВОТО на загадъчния добродушен снежен Дядо и в неговата безпогрешна СПРАВЕДЛИВОСТ да раздава всекиму заслужен и нужен подарък. Оправдавайки се с децата, ние отрупваме разказите си за този "дядо" с всевъзможни чудатости, които са всъщност НАШИТЕ лични мечти за наистина нещо вълшебно, което да разведри сърцата и душите ни. Макар и веднъж в годината. Защото най-доброто, което можем да постигнем в живота си, това е да си останем ДЕЦА. Вярващи в чудеса. И във вълшебната пръчица на нашето въображение. И в чудотворството на икони. Които, за разлика от Дядо Мраз, могат да бъдат с нас по всяко време на годината. Останалото е ПРОСТАШКО ГАНЮВСКО рушителство на светлия образ на нашето детство. Което Бог ни е ДАРИЛ да изживяваме докато сме на този свят. Чрез деца, внуци, правнуци. Guest

Дете

	3. 17-05-2007 11:06
	Същото беше и с мене Феномена никога не съм била аз - феномена е тълпата, жадуваща заповеди как да живеят животеца си.  Аз им давах тези заповеди, само защото ги искаха. За самозаблуда ги наричаха предсказания.   Има търсене - намира се и предлагане. Guest

Ванга

	4. 29-05-2007 08:33
	Забележка Авторът на цитираните книги "Човекът амфибия" и "Ариел" е Александър Беляев, не Белявски.  Нека да бъдем коректни - към имената и към хората. Guest

читател

	5. 02-07-2007 18:39
	МММ Темата има вярна насока. Човек трябва да има твърда вяра в Бог и да има смелост и отговорност в обществото.   Целуването на изображения все още не доказва такива качества. Иконите са навлезли в православната църковна традиция и няма нищо лошо в това. Но върху конкретния въпрос със медиците показват безпомощност. Плюс това хората които са отишли в храма едва ли са се помолили само за медиците, сетили са се и за себе си и за близките си... Което донякъде долавя лицемерие.  Далеч съм от мисълта да осъдя някой с думи, но по всеки конкретен въпрос трябва да се научим да мислим, да сме безлицемерни, да чуваме всички мнения, да изговаряме и разсъждаваме свободно върху нещата.  Мисля че темата предложена от и-во "Витлеем" е полезна, отваря ни мислите към един по-суров и аналитичен метод, най-малкото похвално е че се изказва открито отношение. Guest

Христо Тухчиев

	6. 16-07-2007 08:44
	към издателството Трябва да имам препоръки от някой ли за да ми отговорите на имейла.    Искам да издадем книгата ми заедно с вас.    Искроно ваш/Христо Guest

Х.Тухчиев

	7. 17-12-2007 17:15
	Талмудистите мразят Християните Авторът на тази тема е отявлен талмудист. Не си обяснявам по друг начин това с каква ненавист говори за източното православие. Евреите талмудисти от векове хранят особена омраза към източното   православие защото то е християнство в най - чист вид така както се е приемало от апостолите. Но ето видите ли той продукта на извратената талмудиска философия решава, че източното православие било отживелица и вече не влизало в съвремените рамки. Бих го приел ако евреите кажат същото за Талмуда и за неговите заповеди да се рушат храмовете на християните, да се поругават християнската вяра и символи - това попада ли във вашите рамки?. В реда на тези мисли видите ли той- талмудиста посяга и на кръста Господен и той ли ви пречи ами нали вие го сковахте за Исус. Не си първия не ще си и последния посегнал на източното православие. Това което искаш го искаха и правеха и Османските поробители и тогава те се ползваха с еврейска подлост, и ти няма да успееш. Божествения огън слиза от небето в ръцете на източното православие и опита на католиците да го обсебят доведе огън върху главите им. Има чудотворна вяра - ти го каза -     Бог е любов Guest

ГОЙ

	8. 12-02-2008 10:57
	Наивност Наивно и елементарно е да се възкресяват спорове характерни за отминали хилядолетия-провокирани от интелекти лишени от исторически опит и научна информация.Не бива да се смущаваме от ничия вяра и нейните атрибути-символи,ритуали и пр.Вярата си е просто вяра-или я имащ,или я нямаш.Бог не го е еня как точно вярваме, ако сме искрени и добри в света му.Историческото препикаване на икономически територии е родило изкуствените спорове.Тъй като човек се ражда в някаква битова среда-то битът на неговата вяра е предопределен и не си струва усилиятя да се променя интензивно-освен това традицията носи и свое специфично очарование на връзка с дедите,което е симпатично.Трябва да си много изперкал за да се тресеш и подскачаш от яд от това кой как си вярва.Аз съм православен,но с радост преминавам край църква,джамия или синагога-пожелавам го на всички-в противен случай трябва да подскачате непрекъснато като тръгнете по божия свят. Guest

Димитров